овършавам

Речник на българския език

овърша̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

овърша̀ваш, несв. и овършѐя, св.; Какво. Вършея в достатъчно количество или до края. Овършахме житото.

Грешни изписвания (7)

  • оваршавам
  • оваршавъм
  • овършавъм
  • уваршавам
  • уваршавъм
  • увършавам
  • увършавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице овър-ша-вам овър-ша-ва-ме
2 лице овър-ша-ваш овър-ша-ва-те
3 лице овър-ша-ва овър-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице овър-ша-вах овър-ша-вах-ме
2 лице овър-ша-ва овър-ша-вах-те
3 лице овър-ша-ва овър-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице овър-ша-вах овър-ша-вах-ме
2 лице овър-ша-ва-ше овър-ша-вах-те
3 лице овър-ша-ва-ше овър-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овършавал съм овършавала съм овършавало съм овършавали сме
2 лице овършавал си овършавала си овършавало си овършавали сте
3 лице овършавал е овършавала е овършавало е овършавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях овършавал бях овършавала бях овършавало бяхме овършавали
2 лице беше овършавал беше овършавала беше овършавало бяхте овършавали
3 лице беше овършавал беше овършавала беше овършавало бяха овършавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще овършавам ще овършаваме
2 лице ще овършаваш ще овършавате
3 лице ще овършава ще овършават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм овършавал ще съм овършавала ще съм овършавало ще сме овършавали
2 лице ще си овършавал ще си овършавала ще си овършавало ще сте овършавали
3 лице ще е овършавал ще е овършавала ще е овършавало ще са овършавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да овършавам щяхме да овършаваме
2 лице щеше да овършаваш щяхте да овършавате
3 лице щеше да овършава щяха да овършават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм овършавал щях да съм овършавала щях да съм овършавало щяхме да сме овършавали
2 лице щеше да си овършавал щеше да си овършавала щеше да си овършавало щяхте да сте овършавали
3 лице щеше да е овършавал щеше да е овършавала щеше да е овършавало щяха да са овършавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овършавал съм овършавала съм овършавало съм овършавали сме
2 лице овършавал си овършавала си овършавало си овършавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице овършавал съм овършавала съм овършавало съм овършавали сме
2 лице овършавал си овършавала си овършавало си овършавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм овършавал била съм овършавала било съм овършавало били сме овършавали
2 лице бил си овършавал била си овършавала било си овършавало били сте овършавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да овършавам щяла съм да овършавам щяло съм да овършавам щели сме да овършаваме
2 лице щял си да овършаваш щяла си да овършаваш щяло си да овършаваш щели сте да овършавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм овършавал щяла съм да съм овършавала щяло съм да съм овършавало щели сме да сме овършавали
2 лице щял си да си овършавал щяла си да си овършавала щяло си да си овършавало щели сте да сте овършавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих овършавал бих овършавала бих овършавало бихме овършавали
2 лице би овършавал би овършавала би овършавало бихте овършавали
3 лице би овършавал би овършавала би овършавало биха овършавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
овър-ша-вай овър-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род овър-ша-ван
непълен член овър-ша-ва-ния
пълен член овър-ша-ва-ни-ят
женски род овър-ша-ва-на
членувано овър-ша-ва-на-та
среден род овър-ша-ва-но
членувано овър-ша-ва-но-то
множествено число овър-ша-ва-ни
членувано овър-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-ша-вал
непълен член овър-ша-ва-лия
пълен член овър-ша-ва-ли-ят
женски род овър-ша-ва-ла
членувано овър-ша-ва-ла-та
среден род овър-ша-ва-ло
членувано овър-ша-ва-ло-то
множествено число овър-ша-ва-ли
членувано овър-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-ша-вал
женски род овър-ша-ва-ла
среден род овър-ша-ва-ло
множествено число овър-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род овър-ша-ващ
непълен член овър-ша-ва-щия
пълен член овър-ша-ва-щи-ят
женски род овър-ша-ва-ща
членувано овър-ша-ва-ща-та
среден род овър-ша-ва-що
членувано овър-ша-ва-що-то
множествено число овър-ша-ва-щи
членувано овър-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

овър-ша-вай-ки