овършавало си

Речник на българския език

1. овършавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овършавало си е производна форма на овършавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. овършавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овършавало си е производна форма на овършавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. овършавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

овършавало си е производна форма на овършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).