овършавало

Речник на българския език

1. овършавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овършавало е производна форма на овършавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овършавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овършавало е производна форма на овършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овършавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

овършавало е производна форма на овършавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. овършавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овършавало е производна форма на овършавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).