бил е овършавал

Речник на българския език

1. бил е овършавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е овършавал е производна форма на овършавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).