овършавал си

Речник на българския език

1. овършавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овършавал си е производна форма на овършавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. овършавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овършавал си е производна форма на овършавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. овършавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овършавал си е производна форма на овършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).