бил овършавал

Речник на българския език

1. бил овършавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил овършавал е производна форма на овършавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).