обезщетя

Речник на българския език

обезщетя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

обезщетѝш, мин. св. обезщетѝх, мин. прич. обезщетѝл, св.вж. обезщетявам.

Грешни изписвания (16)

  • обезщетйа
  • обезщетйъ
  • обезщитйа
  • обезщитйъ
  • обизщетйа
  • обизщетйъ
  • обизщитйа
  • обизщитйъ
  • убезщетйа
  • убезщетйъ
  • убезщитйа
  • убезщитйъ
  • убизщетйа
  • убизщетйъ
  • убизщитйа
  • убизщитйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-ще-тя обез-ще-тим
2 лице обез-ще-тиш обез-ще-ти-те
3 лице обез-ще-ти обез-ще-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-ще-тих обез-ще-тих-ме
2 лице обез-ще-ти обез-ще-тих-те
3 лице обез-ще-ти обез-ще-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-ще-тях обез-ще-тях-ме
2 лице обез-ще-те-ше обез-ще-тях-те
3 лице обез-ще-те-ше обез-ще-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезщетил съм обезщетила съм обезщетило съм обезщетили сме
2 лице обезщетил си обезщетила си обезщетило си обезщетили сте
3 лице обезщетил е обезщетила е обезщетило е обезщетили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезщетил бях обезщетила бях обезщетило бяхме обезщетили
2 лице беше обезщетил беше обезщетила беше обезщетило бяхте обезщетили
3 лице беше обезщетил беше обезщетила беше обезщетило бяха обезщетили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезщетя ще обезщетим
2 лице ще обезщетиш ще обезщетите
3 лице ще обезщети ще обезщетят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезщетил ще съм обезщетила ще съм обезщетило ще сме обезщетили
2 лице ще си обезщетил ще си обезщетила ще си обезщетило ще сте обезщетили
3 лице ще е обезщетил ще е обезщетила ще е обезщетило ще са обезщетили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезщетя щяхме да обезщетим
2 лице щеше да обезщетиш щяхте да обезщетите
3 лице щеше да обезщети щяха да обезщетят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезщетил щях да съм обезщетила щях да съм обезщетило щяхме да сме обезщетили
2 лице щеше да си обезщетил щеше да си обезщетила щеше да си обезщетило щяхте да сте обезщетили
3 лице щеше да е обезщетил щеше да е обезщетила щеше да е обезщетило щяха да са обезщетили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезщетял съм обезщетяла съм обезщетяло съм обезщетели сме
2 лице обезщетял си обезщетяла си обезщетяло си обезщетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезщетил съм обезщетила съм обезщетило съм обезщетили сме
2 лице обезщетил си обезщетила си обезщетило си обезщетили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезщетил била съм обезщетила било съм обезщетило били сме обезщетили
2 лице бил си обезщетил била си обезщетила било си обезщетило били сте обезщетили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезщетя щяла съм да обезщетя щяло съм да обезщетя щели сме да обезщетим
2 лице щял си да обезщетиш щяла си да обезщетиш щяло си да обезщетиш щели сте да обезщетите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезщетил щяла съм да съм обезщетила щяло съм да съм обезщетило щели сме да сме обезщетили
2 лице щял си да си обезщетил щяла си да си обезщетила щяло си да си обезщетило щели сте да сте обезщетили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезщетил бих обезщетила бих обезщетило бихме обезщетили
2 лице би обезщетил би обезщетила би обезщетило бихте обезщетили
3 лице би обезщетил би обезщетила би обезщетило биха обезщетили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-ще-ти обез-ще-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тен
непълен член обез-ще-те-ния
пълен член обез-ще-те-ни-ят
женски род обез-ще-те-на
членувано обез-ще-те-на-та
среден род обез-ще-те-но
членувано обез-ще-те-но-то
множествено число обез-ще-те-ни
членувано обез-ще-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тил
непълен член обез-ще-ти-лия
пълен член обез-ще-ти-ли-ят
женски род обез-ще-ти-ла
членувано обез-ще-ти-ла-та
среден род обез-ще-ти-ло
членувано обез-ще-ти-ло-то
множествено число обез-ще-ти-ли
членувано обез-ще-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ще-тял
женски род обез-ще-тя-ла
среден род обез-ще-тя-ло
множествено число обез-ще-те-ли