обезщетила е

Речник на българския език

1. обезщетила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезщетила е е производна форма на обезщетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезщетила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезщетила е е производна форма на обезщетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).