обезщетяла

Речник на българския език

1. обезщетяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезщетяла е производна форма на обезщетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезщетяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезщетяла е производна форма на обезщетя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).