обезщетило е

Речник на българския език

1. обезщетило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезщетило е е производна форма на обезщетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезщетило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезщетило е е производна форма на обезщетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).