обезщетил е

Речник на българския език

1. обезщетил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезщетил е е производна форма на обезщетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезщетил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезщетил е е производна форма на обезщетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).