обезславя

Речник на българския език

1. обезславя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обезславъ
  • обеславъ
  • обеславя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-сла-вя обез-сла-вим
2 лице обез-сла-виш обез-сла-ви-те
3 лице обез-сла-ви обез-сла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-сла-вих обез-сла-вих-ме
2 лице обез-сла-ви обез-сла-вих-те
3 лице обез-сла-ви обез-сла-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-сла-вех обез-сла-вех-ме
2 лице обез-сла-ве-ше обез-сла-вех-те
3 лице обез-сла-ве-ше обез-сла-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезславил съм обезславила съм обезславило съм обезславили сме
2 лице обезславил си обезславила си обезславило си обезславили сте
3 лице обезславил е обезславила е обезславило е обезславили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезславил бях обезславила бях обезславило бяхме обезславили
2 лице беше обезславил беше обезславила беше обезславило бяхте обезславили
3 лице беше обезславил беше обезславила беше обезславило бяха обезславили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезславя ще обезславим
2 лице ще обезславиш ще обезславите
3 лице ще обезслави ще обезславят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезславил ще съм обезславила ще съм обезславило ще сме обезславили
2 лице ще си обезславил ще си обезславила ще си обезславило ще сте обезславили
3 лице ще е обезславил ще е обезславила ще е обезславило ще са обезславили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезславя щяхме да обезславим
2 лице щеше да обезславиш щяхте да обезславите
3 лице щеше да обезслави щяха да обезславят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезславил щях да съм обезславила щях да съм обезславило щяхме да сме обезславили
2 лице щеше да си обезславил щеше да си обезславила щеше да си обезславило щяхте да сте обезславили
3 лице щеше да е обезславил щеше да е обезславила щеше да е обезславило щяха да са обезславили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезславел съм обезславела съм обезславело съм обезславели сме
2 лице обезславел си обезславела си обезславело си обезславели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезславил съм обезславила съм обезславило съм обезславили сме
2 лице обезславил си обезславила си обезславило си обезславили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезславил била съм обезславила било съм обезславило били сме обезславили
2 лице бил си обезславил била си обезславила било си обезславило били сте обезславили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезславя щяла съм да обезславя щяло съм да обезславя щели сме да обезславим
2 лице щял си да обезславиш щяла си да обезславиш щяло си да обезславиш щели сте да обезславите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезславил щяла съм да съм обезславила щяло съм да съм обезславило щели сме да сме обезславили
2 лице щял си да си обезславил щяла си да си обезславила щяло си да си обезславило щели сте да сте обезславили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезславил бих обезславила бих обезславило бихме обезславили
2 лице би обезславил би обезславила би обезславило бихте обезславили
3 лице би обезславил би обезславила би обезславило биха обезславили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-сла-ви обез-сла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вен
непълен член обез-сла-ве-ния
пълен член обез-сла-ве-ни-ят
женски род обез-сла-ве-на
членувано обез-сла-ве-на-та
среден род обез-сла-ве-но
членувано обез-сла-ве-но-то
множествено число обез-сла-ве-ни
членувано обез-сла-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вил
непълен член обез-сла-ви-лия
пълен член обез-сла-ви-ли-ят
женски род обез-сла-ви-ла
членувано обез-сла-ви-ла-та
среден род обез-сла-ви-ло
членувано обез-сла-ви-ло-то
множествено число обез-сла-ви-ли
членувано обез-сла-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вел
женски род обез-сла-ве-ла
среден род обез-сла-ве-ло
множествено число обез-сла-ве-ли

2. обезславя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезславя е производна форма на обезславям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. обезславя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезславя е производна форма на обезславям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. обезславя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезславя е производна форма на обезславям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).