обезславям

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сла-вям	обез-сла-вя-ме
2 лице	обез-сла-вяш	обез-сла-вя-те
3 лице	обез-сла-вя	обез-сла-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сла-вях	обез-сла-вях-ме
2 лице	обез-сла-вя	обез-сла-вях-те
3 лице	обез-сла-вя	обез-сла-вя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сла-вях	обез-сла-вях-ме
2 лице	обез-сла-вя-ше	обез-сла-вях-те
3 лице	обез-сла-вя-ше	обез-сла-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезславял съм	обезславяла съм	обезславяло съм	обезславяли сме
2 лице	обезславял си	обезславяла си	обезславяло си	обезславяли сте
3 лице	обезславял е	обезславяла е	обезславяло е	обезславяли са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезславял	бях обезславяла	бях обезславяло	бяхме обезславяли
2 лице	беше обезславял	беше обезславяла	беше обезславяло	бяхте обезславяли
3 лице	беше обезславял	беше обезславяла	беше обезславяло	бяха обезславяли

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезславям	ще обезславяме
2 лице	ще обезславяш	ще обезславяте
3 лице	ще обезславя	ще обезславят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезславял	ще съм обезславяла	ще съм обезславяло	ще сме обезславяли
2 лице	ще си обезславял	ще си обезславяла	ще си обезславяло	ще сте обезславяли
3 лице	ще е обезславял	ще е обезславяла	ще е обезславяло	ще са обезславяли

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезславям	щяхме да обезславяме
2 лице	щеше да обезславяш	щяхте да обезславяте
3 лице	щеше да обезславя	щяха да обезславят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезславял	щях да съм обезславяла	щях да съм обезславяло	щяхме да сме обезславяли
2 лице	щеше да си обезславял	щеше да си обезславяла	щеше да си обезславяло	щяхте да сте обезславяли
3 лице	щеше да е обезславял	щеше да е обезславяла	щеше да е обезславяло	щяха да са обезславяли

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезславял съм	обезславяла съм	обезславяло съм	обезславяли сме
2 лице	обезславял си	обезславяла си	обезславяло си	обезславяли сте
3 лице	обез-сла-вял обезславял е	обез-сла-вя-ла обезславяла е	обез-сла-вя-ло обезславяло е	обез-сла-вя-ли обезславяли са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезславял съм	обезславяла съм	обезславяло съм	обезславяли сме
2 лице	обезславял си	обезславяла си	обезславяло си	обезславяли сте
3 лице	обез-сла-вял обезславял е	обез-сла-вя-ла обезславяла е	обез-сла-вя-ло обезславяло е	обез-сла-вя-ли обезславяли са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезславял	била съм обезславяла	било съм обезславяло	били сме обезславяли
2 лице	бил си обезславял	била си обезславяла	било си обезславяло	били сте обезславяли
3 лице	бил обезславял бил е обезславял	била обезславяла била е обезславяла	било обезславяло било е обезславяло	били обезславяли били са обезславяли

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезславям	щяла съм да обезславям	щяло съм да обезславям	щели сме да обезславяме
2 лице	щял си да обезславяш	щяла си да обезславяш	щяло си да обезславяш	щели сте да обезславяте
3 лице	щял да обезславя щял е да обезславя	щяла да обезславя щяла е да обезславя	щяло да обезславя щяло е да обезславя	щели да обезславят щели са да обезславят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезславял	щяла съм да съм обезславяла	щяло съм да съм обезславяло	щели сме да сме обезславяли
2 лице	щял си да си обезславял	щяла си да си обезславяла	щяло си да си обезславяло	щели сте да сте обезславяли
3 лице	щял да е обезславял щял е да е обезславял	щяла да е обезславяла щяла е да е обезславяла	щяло да е обезславяло щяло е да е обезславяло	щели да са обезславяли щели са да са обезславяли

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезславял	бих обезславяла	бих обезславяло	бихме обезславяли
2 лице	би обезславял	би обезславяла	би обезславяло	бихте обезславяли
3 лице	би обезславял	би обезславяла	би обезславяло	биха обезславяли

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-сла-вяй	обез-сла-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сла-вян
		непълен член	обез-сла-вя-ния
		пълен член	обез-сла-вя-ни-ят
	женски род		обез-сла-вя-на
		членувано	обез-сла-вя-на-та
	среден род		обез-сла-вя-но
		членувано	обез-сла-вя-но-то
множествено число			обез-сла-вя-ни
		членувано	обез-сла-вя-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сла-вял
		непълен член	обез-сла-вя-лия
		пълен член	обез-сла-вя-ли-ят
	женски род		обез-сла-вя-ла
		членувано	обез-сла-вя-ла-та
	среден род		обез-сла-вя-ло
		членувано	обез-сла-вя-ло-то
множествено число			обез-сла-вя-ли
		членувано	обез-сла-вя-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-сла-вял
	женски род	обез-сла-вя-ла
	среден род	обез-сла-вя-ло
множествено число		обез-сла-вя-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сла-вящ
		непълен член	обез-сла-вя-щия
		пълен член	обез-сла-вя-щи-ят
	женски род		обез-сла-вя-ща
		членувано	обез-сла-вя-ща-та
	среден род		обез-сла-вя-що
		членувано	обез-сла-вя-що-то
множествено число			обез-сла-вя-щи
		членувано	обез-сла-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-сла-вяй-ки