обезславял си

Речник на българския език

1. обезславял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезславял си е производна форма на обезславям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезславял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезславял си е производна форма на обезславям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезславял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезславял си е производна форма на обезславям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).