обезславила

Речник на българския език

1. обезславила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезславила е производна форма на обезславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезславила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезславила е производна форма на обезславя (мин. деят. св. прич. ж. р.).