обезслави

Речник на българския език

1. обезслави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезслави е производна форма на обезславя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезслави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезслави е производна форма на обезславя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезслави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезслави е производна форма на обезславя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезслави — повелително наклонение, ед. ч.

обезслави е производна форма на обезславя (повелително наклонение, ед. ч.).