обезславело

Речник на българския език

1. обезславело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезславело е производна форма на обезславя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезславело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезславело е производна форма на обезславя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).