обезславил си

Речник на българския език

1. обезславил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезславил си е производна форма на обезславя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезславил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезславил си е производна форма на обезславя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).