настигам

Речник на българския език

настѝгам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

настѝгаш, несв. и настѝгна, св.; Кого, какво. Стигам някого, тъй като се движа или работя с по-голяма скорост от него, по-добре. Настигнахме го при големия завой.

Грешни изписвания (3)

  • настигъм
  • нъстигам
  • нъстигъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нас-ти-гам нас-ти-га-ме
2 лице нас-ти-гаш нас-ти-га-те
3 лице нас-ти-га нас-ти-гат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нас-ти-гах нас-ти-гах-ме
2 лице нас-ти-га нас-ти-гах-те
3 лице нас-ти-га нас-ти-га-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нас-ти-гах нас-ти-гах-ме
2 лице нас-ти-га-ше нас-ти-гах-те
3 лице нас-ти-га-ше нас-ти-га-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице настигал съм настигала съм настигало съм настигали сме
2 лице настигал си настигала си настигало си настигали сте
3 лице настигал е настигала е настигало е настигали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях настигал бях настигала бях настигало бяхме настигали
2 лице беше настигал беше настигала беше настигало бяхте настигали
3 лице беше настигал беше настигала беше настигало бяха настигали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще настигам ще настигаме
2 лице ще настигаш ще настигате
3 лице ще настига ще настигат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм настигал ще съм настигала ще съм настигало ще сме настигали
2 лице ще си настигал ще си настигала ще си настигало ще сте настигали
3 лице ще е настигал ще е настигала ще е настигало ще са настигали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да настигам щяхме да настигаме
2 лице щеше да настигаш щяхте да настигате
3 лице щеше да настига щяха да настигат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм настигал щях да съм настигала щях да съм настигало щяхме да сме настигали
2 лице щеше да си настигал щеше да си настигала щеше да си настигало щяхте да сте настигали
3 лице щеше да е настигал щеше да е настигала щеше да е настигало щяха да са настигали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице настигал съм настигала съм настигало съм настигали сме
2 лице настигал си настигала си настигало си настигали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице настигал съм настигала съм настигало съм настигали сме
2 лице настигал си настигала си настигало си настигали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм настигал била съм настигала било съм настигало били сме настигали
2 лице бил си настигал била си настигала било си настигало били сте настигали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да настигам щяла съм да настигам щяло съм да настигам щели сме да настигаме
2 лице щял си да настигаш щяла си да настигаш щяло си да настигаш щели сте да настигате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм настигал щяла съм да съм настигала щяло съм да съм настигало щели сме да сме настигали
2 лице щял си да си настигал щяла си да си настигала щяло си да си настигало щели сте да сте настигали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих настигал бих настигала бих настигало бихме настигали
2 лице би настигал би настигала би настигало бихте настигали
3 лице би настигал би настигала би настигало биха настигали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нас-ти-гай нас-ти-гай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нас-ти-ган
непълен член нас-ти-га-ния
пълен член нас-ти-га-ни-ят
женски род нас-ти-га-на
членувано нас-ти-га-на-та
среден род нас-ти-га-но
членувано нас-ти-га-но-то
множествено число нас-ти-га-ни
членувано нас-ти-га-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-ти-гал
непълен член нас-ти-га-лия
пълен член нас-ти-га-ли-ят
женски род нас-ти-га-ла
членувано нас-ти-га-ла-та
среден род нас-ти-га-ло
членувано нас-ти-га-ло-то
множествено число нас-ти-га-ли
членувано нас-ти-га-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-ти-гал
женски род нас-ти-га-ла
среден род нас-ти-га-ло
множествено число нас-ти-га-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-ти-гащ
непълен член нас-ти-га-щия
пълен член нас-ти-га-щи-ят
женски род нас-ти-га-ща
членувано нас-ти-га-ща-та
среден род нас-ти-га-що
членувано нас-ти-га-що-то
множествено число нас-ти-га-щи
членувано нас-ти-га-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

нас-ти-гай-ки