настигаха

Речник на българския език

1. настигаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

настигаха е производна форма на настигам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настигаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

настигаха е производна форма на настигам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).