настигал е

Речник на българския език

1. настигал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настигал е е производна форма на настигам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настигал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настигал е е производна форма на настигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. настигал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настигал е е производна форма на настигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).