настигало е

Речник на българския език

1. настигало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настигало е е производна форма на настигам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настигало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настигало е е производна форма на настигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. настигало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настигало е е производна форма на настигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).