настигала

Речник на българския език

1. настигала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настигала е производна форма на настигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настигала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настигала е производна форма на настигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. настигала — мин. деят. св. прич. ж. р.

настигала е производна форма на настигам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. настигала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

настигала е производна форма на настигам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).