настига

Речник на българския език

1. настига — сег. вр., 3 л., ед. ч.

настига е производна форма на настигам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. настига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настига е производна форма на настигам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. настига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настига е производна форма на настигам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).