нароня

Речник на българския език

наро̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

наро̀ниш, мин. св. наро̀них, мин. прич. наро̀нил, св.вж. наронвам.

Грешни изписвания (3)

  • наронъ
  • нъронъ
  • нъроня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ро-ня на-ро-ним
2 лице на-ро-ниш на-ро-ни-те
3 лице на-ро-ни на-ро-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ро-них на-ро-них-ме
2 лице на-ро-ни на-ро-них-те
3 лице на-ро-ни на-ро-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ро-нях на-ро-нях-ме
2 лице на-ро-не-ше на-ро-нях-те
3 лице на-ро-не-ше на-ро-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наронил съм наронила съм наронило съм наронили сме
2 лице наронил си наронила си наронило си наронили сте
3 лице наронил е наронила е наронило е наронили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наронил бях наронила бях наронило бяхме наронили
2 лице беше наронил беше наронила беше наронило бяхте наронили
3 лице беше наронил беше наронила беше наронило бяха наронили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нароня ще нароним
2 лице ще нарониш ще нароните
3 лице ще нарони ще наронят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наронил ще съм наронила ще съм наронило ще сме наронили
2 лице ще си наронил ще си наронила ще си наронило ще сте наронили
3 лице ще е наронил ще е наронила ще е наронило ще са наронили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нароня щяхме да нароним
2 лице щеше да нарониш щяхте да нароните
3 лице щеше да нарони щяха да наронят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наронил щях да съм наронила щях да съм наронило щяхме да сме наронили
2 лице щеше да си наронил щеше да си наронила щеше да си наронило щяхте да сте наронили
3 лице щеше да е наронил щеше да е наронила щеше да е наронило щяха да са наронили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наронял съм нароняла съм нароняло съм наронели сме
2 лице наронял си нароняла си нароняло си наронели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наронил съм наронила съм наронило съм наронили сме
2 лице наронил си наронила си наронило си наронили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наронил била съм наронила било съм наронило били сме наронили
2 лице бил си наронил била си наронила било си наронило били сте наронили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нароня щяла съм да нароня щяло съм да нароня щели сме да нароним
2 лице щял си да нарониш щяла си да нарониш щяло си да нарониш щели сте да нароните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наронил щяла съм да съм наронила щяло съм да съм наронило щели сме да сме наронили
2 лице щял си да си наронил щяла си да си наронила щяло си да си наронило щели сте да сте наронили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наронил бих наронила бих наронило бихме наронили
2 лице би наронил би наронила би наронило бихте наронили
3 лице би наронил би наронила би наронило биха наронили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ро-ни на-ро-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ро-нен
непълен член на-ро-не-ния
пълен член на-ро-не-ни-ят
женски род на-ро-не-на
членувано на-ро-не-на-та
среден род на-ро-не-но
членувано на-ро-не-но-то
множествено число на-ро-не-ни
членувано на-ро-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ро-нил
непълен член на-ро-ни-лия
пълен член на-ро-ни-ли-ят
женски род на-ро-ни-ла
членувано на-ро-ни-ла-та
среден род на-ро-ни-ло
членувано на-ро-ни-ло-то
множествено число на-ро-ни-ли
членувано на-ро-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ро-нял
женски род на-ро-ня-ла
среден род на-ро-ня-ло
множествено число на-ро-не-ли