наронил съм

Речник на българския език

1. наронил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наронил съм е производна форма на нароня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наронил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наронил съм е производна форма на нароня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).