наронил е

Речник на българския език

1. наронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наронил е е производна форма на нароня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наронил е е производна форма на нароня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).