наронила

Речник на българския език

1. наронила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наронила е производна форма на нароня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наронила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наронила е производна форма на нароня (мин. деят. св. прич. ж. р.).