наронели

Речник на българския език

1. наронели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наронели е производна форма на нароня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наронели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наронели е производна форма на нароня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).