напращявам

Речник на българския език

напращя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

напращя̀ваш, несв. и напращя̀, св.
1. Напълвам се до пръскане, много. Вимето на кравата напращя от мляко.
2. Прен. Разг. Изпълнен съм с нещо. Напращял е от енергия.

Грешни изписвания (15)

  • напраштявам
  • напраштявъм
  • напращявъм
  • напръштявам
  • напръштявъм
  • напръщявам
  • напръщявъм
  • нъпраштявам
  • нъпраштявъм
  • нъпращявам
  • нъпращявъм
  • нъпръштявам
  • нъпръштявъм
  • нъпръщявам
  • нъпръщявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-ра-щя-вам нап-ра-щя-ва-ме
2 лице нап-ра-щя-ваш нап-ра-щя-ва-те
3 лице нап-ра-щя-ва нап-ра-щя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-ра-щя-вах нап-ра-щя-вах-ме
2 лице нап-ра-щя-ва нап-ра-щя-вах-те
3 лице нап-ра-щя-ва нап-ра-щя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-ра-щя-вах нап-ра-щя-вах-ме
2 лице нап-ра-щя-ва-ше нап-ра-щя-вах-те
3 лице нап-ра-щя-ва-ше нап-ра-щя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напращявал съм напращявала съм напращявало съм напращявали сме
2 лице напращявал си напращявала си напращявало си напращявали сте
3 лице напращявал е напращявала е напращявало е напращявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напращявал бях напращявала бях напращявало бяхме напращявали
2 лице беше напращявал беше напращявала беше напращявало бяхте напращявали
3 лице беше напращявал беше напращявала беше напращявало бяха напращявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напращявам ще напращяваме
2 лице ще напращяваш ще напращявате
3 лице ще напращява ще напращяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напращявал ще съм напращявала ще съм напращявало ще сме напращявали
2 лице ще си напращявал ще си напращявала ще си напращявало ще сте напращявали
3 лице ще е напращявал ще е напращявала ще е напращявало ще са напращявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напращявам щяхме да напращяваме
2 лице щеше да напращяваш щяхте да напращявате
3 лице щеше да напращява щяха да напращяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напращявал щях да съм напращявала щях да съм напращявало щяхме да сме напращявали
2 лице щеше да си напращявал щеше да си напращявала щеше да си напращявало щяхте да сте напращявали
3 лице щеше да е напращявал щеше да е напращявала щеше да е напращявало щяха да са напращявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напращявал съм напращявала съм напращявало съм напращявали сме
2 лице напращявал си напращявала си напращявало си напращявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напращявал съм напращявала съм напращявало съм напращявали сме
2 лице напращявал си напращявала си напращявало си напращявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напращявал била съм напращявала било съм напращявало били сме напращявали
2 лице бил си напращявал била си напращявала било си напращявало били сте напращявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напращявам щяла съм да напращявам щяло съм да напращявам щели сме да напращяваме
2 лице щял си да напращяваш щяла си да напращяваш щяло си да напращяваш щели сте да напращявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напращявал щяла съм да съм напращявала щяло съм да съм напращявало щели сме да сме напращявали
2 лице щял си да си напращявал щяла си да си напращявала щяло си да си напращявало щели сте да сте напращявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напращявал бих напращявала бих напращявало бихме напращявали
2 лице би напращявал би напращявала би напращявало бихте напращявали
3 лице би напращявал би напращявала би напращявало биха напращявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-ра-щя-вай нап-ра-щя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ра-щя-вал
непълен член нап-ра-щя-ва-лия
пълен член нап-ра-щя-ва-ли-ят
женски род нап-ра-щя-ва-ла
членувано нап-ра-щя-ва-ла-та
среден род нап-ра-щя-ва-ло
членувано нап-ра-щя-ва-ло-то
множествено число нап-ра-щя-ва-ли
членувано нап-ра-щя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ра-щя-вал
женски род нап-ра-щя-ва-ла
среден род нап-ра-щя-ва-ло
множествено число нап-ра-щя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-ра-щя-ващ
непълен член нап-ра-щя-ва-щия
пълен член нап-ра-щя-ва-щи-ят
женски род нап-ра-щя-ва-ща
членувано нап-ра-щя-ва-ща-та
среден род нап-ра-щя-ва-що
членувано нап-ра-щя-ва-що-то
множествено число нап-ра-щя-ва-щи
членувано нап-ра-щя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

нап-ра-щя-вай-ки