напращява

Речник на българския език

1. напращява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напращява е производна форма на напращявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напращява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напращява е производна форма на напращявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напращява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напращява е производна форма на напращявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).