напращявал е

Речник на българския език

1. напращявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращявал е е производна форма на напращявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напращявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращявал е е производна форма на напращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напращявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращявал е е производна форма на напращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).