напращявал съм

Речник на българския език

1. напращявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напращявал съм е производна форма на напращявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. напращявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напращявал съм е производна форма на напращявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. напращявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

напращявал съм е производна форма на напращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).