напращявала

Речник на българския език

1. напращявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напращявала е производна форма на напращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напращявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напращявала е производна форма на напращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напращявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

напращявала е производна форма на напращявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напращявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напращявала е производна форма на напращявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).