напращявал

Речник на българския език

1. напращявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращявал е производна форма на напращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напращявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращявал е производна форма на напращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напращявал — мин. деят. св. прич. м. р.

напращявал е производна форма на напращявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напращявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напращявал е производна форма на напращявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).