навря

Речник на българския език

1. навря̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • наврйа
  • наврйъ
  • нъврйа
  • нъврйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нав-ря нав-рим
2 лице нав-риш нав-ри-те
3 лице нав-ри нав-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нав-рях нав-рях-ме
2 лице нав-ря нав-рях-те
3 лице нав-ря нав-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нав-рях нав-рях-ме
2 лице нав-ре-ше нав-рях-те
3 лице нав-ре-ше нав-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наврял съм навряла съм навряло съм наврели сме
2 лице наврял си навряла си навряло си наврели сте
3 лице наврял е навряла е навряло е наврели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наврял бях навряла бях навряло бяхме наврели
2 лице беше наврял беше навряла беше навряло бяхте наврели
3 лице беше наврял беше навряла беше навряло бяха наврели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навря ще наврим
2 лице ще навриш ще наврите
3 лице ще наври ще наврят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наврял ще съм навряла ще съм навряло ще сме наврели
2 лице ще си наврял ще си навряла ще си навряло ще сте наврели
3 лице ще е наврял ще е навряла ще е навряло ще са наврели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навря щяхме да наврим
2 лице щеше да навриш щяхте да наврите
3 лице щеше да наври щяха да наврят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наврял щях да съм навряла щях да съм навряло щяхме да сме наврели
2 лице щеше да си наврял щеше да си навряла щеше да си навряло щяхте да сте наврели
3 лице щеше да е наврял щеше да е навряла щеше да е навряло щяха да са наврели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наврял съм навряла съм навряло съм наврели сме
2 лице наврял си навряла си навряло си наврели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наврял съм навряла съм навряло съм наврели сме
2 лице наврял си навряла си навряло си наврели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наврял била съм навряла било съм навряло били сме наврели
2 лице бил си наврял била си навряла било си навряло били сте наврели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навря щяла съм да навря щяло съм да навря щели сме да наврим
2 лице щял си да навриш щяла си да навриш щяло си да навриш щели сте да наврите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наврял щяла съм да съм навряла щяло съм да съм навряло щели сме да сме наврели
2 лице щял си да си наврял щяла си да си навряла щяло си да си навряло щели сте да сте наврели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наврял бих навряла бих навряло бихме наврели
2 лице би наврял би навряла би навряло бихте наврели
3 лице би наврял би навряла би навряло биха наврели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нав-ри нав-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нав-рял
непълен член нав-ре-лия
пълен член нав-ре-ли-ят
женски род нав-ря-ла
членувано нав-ря-ла-та
среден род нав-ря-ло
членувано нав-ря-ло-то
множествено число нав-ре-ли
членувано нав-ре-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нав-рял
женски род нав-ря-ла
среден род нав-ря-ло
множествено число нав-ре-ли

2. навря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навря е производна форма на навра (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навря е производна форма на навра (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).