щяла съм да съм навряла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм навряла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм навряла е производна форма на навра (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм навряла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм навряла е производна форма на навря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).