навряла е

Речник на българския език

1. навряла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е е производна форма на навра (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навряла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е е производна форма на навра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навряла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е е производна форма на навра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. навряла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е е производна форма на навря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. навряла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е е производна форма на навря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. навряла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е е производна форма на навря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).