наврял съм

Речник на българския език

1. наврял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наврял съм е производна форма на навра (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наврял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наврял съм е производна форма на навра (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наврял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наврял съм е производна форма на навра (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. наврял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наврял съм е производна форма на навря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. наврял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наврял съм е производна форма на навря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. наврял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наврял съм е производна форма на навря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).