навряла

Речник на българския език

1. навряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е производна форма на навра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е производна форма на навра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навряла е производна форма на навра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навряла е производна форма на навра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. навряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е производна форма на навря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. навряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навряла е производна форма на навря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. навряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

навряла е производна форма на навря (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. навряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навряла е производна форма на навря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).