наврелите

Речник на българския език

1. наврелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наврелите е производна форма на навра (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. наврелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наврелите е производна форма на навря (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).