мъждя

Речник на българския език

1. мъждя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • маждйа
  • маждйъ
  • мъждйа
  • мъждйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мъж-дя мъж-дим
2 лице мъж-диш мъж-ди-те
3 лице мъж-ди мъж-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мъж-дях мъж-дях-ме
2 лице мъж-дя мъж-дях-те
3 лице мъж-дя мъж-дя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мъж-дях мъж-дях-ме
2 лице мъж-де-ше мъж-дях-те
3 лице мъж-де-ше мъж-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мъждял съм мъждяла съм мъждяло съм мъждели сме
2 лице мъждял си мъждяла си мъждяло си мъждели сте
3 лице мъждял е мъждяла е мъждяло е мъждели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мъждял бях мъждяла бях мъждяло бяхме мъждели
2 лице беше мъждял беше мъждяла беше мъждяло бяхте мъждели
3 лице беше мъждял беше мъждяла беше мъждяло бяха мъждели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мъждя ще мъждим
2 лице ще мъждиш ще мъждите
3 лице ще мъжди ще мъждят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мъждял ще съм мъждяла ще съм мъждяло ще сме мъждели
2 лице ще си мъждял ще си мъждяла ще си мъждяло ще сте мъждели
3 лице ще е мъждял ще е мъждяла ще е мъждяло ще са мъждели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мъждя щяхме да мъждим
2 лице щеше да мъждиш щяхте да мъждите
3 лице щеше да мъжди щяха да мъждят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мъждял щях да съм мъждяла щях да съм мъждяло щяхме да сме мъждели
2 лице щеше да си мъждял щеше да си мъждяла щеше да си мъждяло щяхте да сте мъждели
3 лице щеше да е мъждял щеше да е мъждяла щеше да е мъждяло щяха да са мъждели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мъждял съм мъждяла съм мъждяло съм мъждели сме
2 лице мъждял си мъждяла си мъждяло си мъждели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мъждял съм мъждяла съм мъждяло съм мъждели сме
2 лице мъждял си мъждяла си мъждяло си мъждели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мъждял била съм мъждяла било съм мъждяло били сме мъждели
2 лице бил си мъждял била си мъждяла било си мъждяло били сте мъждели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мъждя щяла съм да мъждя щяло съм да мъждя щели сме да мъждим
2 лице щял си да мъждиш щяла си да мъждиш щяло си да мъждиш щели сте да мъждите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мъждял щяла съм да съм мъждяла щяло съм да съм мъждяло щели сме да сме мъждели
2 лице щял си да си мъждял щяла си да си мъждяла щяло си да си мъждяло щели сте да сте мъждели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мъждял бих мъждяла бих мъждяло бихме мъждели
2 лице би мъждял би мъждяла би мъждяло бихте мъждели
3 лице би мъждял би мъждяла би мъждяло биха мъждели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъж-ди мъж-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мъж-дял
непълен член мъж-де-лия
пълен член мъж-де-ли-ят
женски род мъж-дя-ла
членувано мъж-дя-ла-та
среден род мъж-дя-ло
членувано мъж-дя-ло-то
множествено число мъж-де-ли
членувано мъж-де-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мъж-дял
женски род мъж-дя-ла
среден род мъж-дя-ло
множествено число мъж-де-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род мъж-дящ
непълен член мъж-дя-щия
пълен член мъж-дя-щи-ят
женски род мъж-дя-ща
членувано мъж-дя-ща-та
среден род мъж-дя-що
членувано мъж-дя-що-то
множествено число мъж-дя-щи
членувано мъж-дя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

мъж-дей-ки

2. мъждя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мъждя е производна форма на мъждея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мъждя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мъждя е производна форма на мъждея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).