мъждели

Речник на българския език

1. мъждели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъждели е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъждели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъждели е производна форма на мъждея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. мъждели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъждели е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. мъждели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъждели е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. мъждели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъждели е производна форма на мъждя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. мъждели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъждели е производна форма на мъждя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).