мъждеше

Речник на българския език

1. мъждеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мъждеше е производна форма на мъждя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мъждеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мъждеше е производна форма на мъждя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).