мъждяло си

Речник на българския език

1. мъждяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло си е производна форма на мъждея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъждяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло си е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. мъждяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло си е производна форма на мъждя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. мъждяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло си е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. мъждяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло си е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).