мъждял си

Речник на българския език

1. мъждял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъждял си е производна форма на мъждея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. мъждял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъждял си е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. мъждял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъждял си е производна форма на мъждя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. мъждял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъждял си е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. мъждял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мъждял си е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).