мъждяха

Речник на българския език

1. мъждяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъждяха е производна форма на мъждея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъждяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъждяха е производна форма на мъждя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мъждяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мъждяха е производна форма на мъждя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).