лапавица

Речник на българския език

лапа̀вица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Валеж от сняг и дъжд, придружен с вятър. Навън има лапавица. Не е за разходка в тази лапавица.

Грешни изписвания (7)

  • лапавеца
  • лапавецъ
  • лапавицъ
  • лъпавеца
  • лъпавецъ
  • лъпавица
  • лъпавицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-па-ви-ца
членувано ла-па-ви-ца-та
мн.ч. ла-па-ви-ци
членувано ла-па-ви-ци-те
звателна форма