киша

Речник на българския език

кѝша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта.
2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките ми пропускат вода при киша.
прил. кѝшав, кѝшава, кѝшаво, мн. кѝшави.

Грешни изписвания (1)

  • кишъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ша
членувано ки-ша-та
мн.ч. ки-ши
членувано ки-ши-те
звателна форма