влага

Речник на българския език

1. вла̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Вода или гъсти водни па̀ри по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.
2. Прен. Сълзи, пот.

Грешни изписвания (1)

  • влагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-га
членувано вла-га-та
мн.ч. вла-ги
членувано вла-ги-те
звателна форма

2. влага — сег. вр., 3 л., ед. ч.

влага е производна форма на влагам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. влага — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

влага е производна форма на влагам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. влага — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

влага е производна форма на влагам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).